История на акордеона

На 25 май 1829 г. конструкторът на музикални инструменти Кирнлус Демиан /1772-1847 г./ патентова във Виена усъвършенствуван от него инструмент, който нарекъл акордеон /от нем. Akkorcl/. Затова КДемиан е смятан за първоконструктор на акордеона. Този акордеон притежава трите основни белега на днешните мехови инструменти:

1. Конструкцията на меха позволява използуването на необходимата за звукоизвличането въздушна струя в двете посоки.
2. Всички гласове на инструмента са разпределени от двете страни на меха - в дисканта и в басовата част.
3. По време на изпълнение инструментът се прикрепва към тялото на изпълнителя.

В конструкцията на К. Демиан от едната страна на меха били разположени гласовете, необходими за изпълняване на мелодията, а от другата — два баса за акомпанимент. След появата и бързото разпростра-нение на акордеона/ не закъснява и издаването на педагогически материали.

В 1829 г. издателство Кистнер в Германия издава първия учебник със заглавие /буквален превод/ „Акордеон, как да се свири на него, и за тези, които не познават нотите, заедно с няколко мелодии. Текст –немски, английски и френски. Лайпциг, Кистнер- 8 гроша”. Както личи от заглавието, пък и от съдържанието на учебника, той не се е различавал съществено от учебниците, издавани за другите музикални инструменти по онова време.

Почти паралелно с изнамирането на акордеона, в Лондон Чарлз Уитстоун /1802-1875г/7Kонструира инструмента концертна, патентован на 19 юни 1829 г. Концертината се различава от акордеона главно по това, че гласовете й са разположени последователно по височина от двете страни на меха. Затова инструментът бил използван само за изпълнение на мелодии. Той добил широка популярност предимно в родината си Англия. За този инструмент били написани и изпълнявани множество концертни пиеси. След 1900 г. концертината постепенно изчезва от музикалната практика и днес се среща най-вече като музикален реквизит на клоуните.

В 1846 г. Хайнрих Банд конструира инструмент, който по-късно бива наречен на негово име — бандонион. През 1850 г. виенският конструктор на музикални инструменти Валтер за първи път представя хроматичен /в дисканта/ акордеон. Този инструмент е имал в дисканта си три реда копчета с квадратна форма и хроматично разположени гласове. В конструкцията на Валтер басовата част все още е диатонична и се състои от 12 копчета за баси и акорди в мажор и минор. На общогерманската индустриална изложба в Мюнхен през 1854 г. виенският конструктор Матеус Бауер представя акордеон с клавиши като при пианото, изцяло хроматичен в дисканта и басовата част. Клавиатурата на този инструмент е била заимству-вана от тази на пианото, но с по-тесни клавиши. В басовата част била монтирана "машина", посредством която триредов басов механизъм задействувал необходимите лостчета и детайли за получаването на готови акорди. При този инструмент за пръв път се изисква дискангьт да бъде обслужван от дясната, а басовата част - от лявата ръка.

Виенските музиканти и конструктори Таушек, Паул и Блауенщайнер въвеждат петредова механика на басовата част. Заедно с постепенното въвеждане на регистрите, първоначално за дисканта, а по-късно и за басовата част, през 70-те години на миналия век завършва основното конструиране на акордеона в днешния му вид. През последните сто години продължава неговото усъвършенствуване и става възможно задоволяването на музикално-естетическия вкус на изпълнителите и публиката. Акордеонът бързо се разпространява в цяла Европа, а оттам и в другите континенти. В някои народности в СССР се срещат други разновидности на акордеона - кумиките създават арган, дагестанците - комуф татарите - талянка и пр.

В Русия през 1897 г. бил създаден инструмент, наречен баян /на името на прочутия народен певец/. Този Инструмент днес е разпространен във всички кътчета на Русия. Баянът от 1897 г. притежавал почти същите качества, каквито имат съвременните инструменти - три реда хроматично разположени копчета в дисканта и сто копчета за баси и акорди в басовата част, поместени в пет вертикални реда. Всички тези инструменти се смятат за народни, тъй като на тях се е изпълнявала предимно народна музика.

Много руски композитори от началото на ХХ в. пишат солови и ансамблови пиеси за тези инструменти. За баян и акордеон са писали С. Прокофиев /1891-1953 г./, К.Мясковски /1881-1950 г./, В. А. Золотарьов /1872-1964 г., А. Холминов /1925 г./, Р. Репников /1932 г./, Н. Я. Чайкин /1915 г./ и много други.

Първите сведения за използуването на акордеон в България в състава на оркестри за забавна и танцова музика, както и за изпълнение на народна музика, са от периода около Първата световна война. Използваната тогава, пък и по-късно педагогическа и методическа литература не е била на необходимото равнище. Едва през втората половина на ХХ в. се създават благоприятни условия за музикално образование. Обучението по акордеон започва да се провежда в детски музикални школи по изкуствата, в някои средни музикални училища, както и в някои ВУЗ-ове (БДК, ВМПИ- Пловдив и др.)