Началото на акордеона

Появата и усъвършенствуването на акордеона са свързани с общия технически напредък през XVIII — XIX век, както и с някои социално-психологически предпоставки по време на конструирането му. Акордеонът е мехов инструмент, при който се използуват като звукоизточници метални езичета, т.нар. гласове. За първи път те са били употребени при изработването на музикални инструменти в Китай преди около четири хилядолетия.

Шенг е старинен китайски духов инструмент, примитивен устен орган, съставен от бамбукови тръби с различна дължина /от 60 до 80 см/ на брой до 26, снабдени с езичета. Тръбите са вградени в кух сферичен корпус от издълбано дърво или кора от тиква, а по-късно метален. Въздушното налягане се поддържа чрез духане в тръба. В долната част на бамбуковите пръчки са залепени пластинки от тънка месингова ламарина. В тези метални пластинки са направени прорези във формата на буквата П така, че получените езичета да могат свободно да трептят при преминаването на въздушната струя. Настройването им се е извършвало посредством парченца восък, залепени в горния или долния край на езичето. Подобни инструменти се срещат и в други райони на Азия.

В началото на XV век в Европа се конструират инструменти със същия принцип на звукоизвличане. Най-разпространеният от тях се нарича регал. Това е малък преносим орган без тръби. В периода от средата на ХУШ до края на XIX век са били създадени множество инструменти, при които са били използувани гласове като тоноизточник. Подобен принцип на звукоизвличане се среща като един от характерните регистри при всички органи. За получаване на необходимата за звукоизвлича не въздушна струя в инструментите са били използувани различни видове мехове: клинообразни, колянови, свободни, латернови и др. Много от известните тогава изпълнители са били конструктори на тези инструменти и са съчинявали пиеси за тях. Един от най-известните изпълнители на оркестрион е бил абатът Георг Йозеф Фоглер /1749-1814 г./. Изработеният по негова поръчка в Холандия инструмент е имал 4 клавиатури, всяка от тях с 63 клавиша и 39 педални тона. За голямата популярност на инструментите, при които се употребяват гласове, свидетелствуват и следните факти: през 1818 г. Лудвиг ван Бетховен пише композицията 'Победата на Уелингтън, или битката при Виториа" за инструмента панхармонион. Този инструмент е бил конструиран през 1800 г. от Йохан Непомук Мелцел /1772—1838 г./. В едно съобщение в лайпцигския вестник „Allgemeine muzikalishe Zeitung” от 1925 г. четем: Шопен изпълни първото алегро от I концерт за пианофорте във фа минор от Мошелес, заедно със свои импровизации на аелопанталон. Комбинацията от този инструмент и пианото прозвуча извънредно убедително под пръстите на младия и талантлив Шопен.

Пример за използуването на езичета като тоноизточник при музикалните инструменти е устната хармоника. Първите писмени сведения за приложението й в изпълнителската практика са от 1804 г. и се отнасят до концертните изпълнения на Франц Кох. В 1810 г. Бернард Ешенбах /1769-1852 г./ конструира в гр.Кьонигсхоф, Германия, инструмент, който нарекъл голина. В този инструмент за първи път гласовете били вградени без тръби.

През 1822 г. Кристиян Бушман /1805—1864 г./ конструира т.нар. ръчна еолина, патентова я през 1829 г. Тя се е използвала първоначално за настройване на различни инструменти — клавесин, чембало, пиано и др. Някои автори погрешно сочат Бушман за изобретател на акордеона - всъщност неговият инструмент не е притежавал основните белези на съвременните мехови инструменти. При свирене бил поставян върху поставка, а въздухът в меха се е използвал еднопосочно.